ЕКСПЕРИМЕНТИ

Здравейте, феички!

Този път ще ви покажа страничка, която може би при други обстоятелства не съм сигурна дали бих ви показала. В смисъл, ако тръгнете да разлиствате журнала ми ще видите, че тази точно страничка се пада преди ливадата, а не след нея, защото....ами защото това трябваше да е ливадата, но я сгреших....Реших, че на тази страничка ще си правя разни експерименти с материалите и после /без да показвам/ ще ви разкажа за тях. Само, че по линия на материалите там на където аз съм се запътила вие вече се връщате...така, че няма какво толкова да ви разказвам. Още повече, че 99% от експериментите се оказаха абсолютно неуспешни...ама не заради материалите, а заради този, който ги пробва. Да ви призная бях на ръба да си кажа "Тази работа явно не е за мен"...и "По-добре да се откажа"... И в този един момент се появи Кат /ей, възхищавам и се на тази жена, честно!/ за да ни разкаже за нейните неуспешни странички.  И това нейно откровение ми подейства като шамар зад вратЪ и здрав ритник едновременно! Или ако не друго със сигурност промени философията ми за живота, вселената и всичко останало...поне по линия на арт журналите.  

Накара ме да си припомня за какво всъщност ми е този арт журнал.  Ами за мене си ми е. За моите си експерименти и моите си грешки из него. Това беше моментът, в който хванах отново същата тази стреничка, налепих накъсани странички от списание с идеята да я коригирам. И не, че ритникът на Кат не беше съвсем достатъчен, но горе-долу по същото време попаднах и на ей този пич - Aaron - ABC Art Journal Series.  Скри ми шапката ви казвам, особено в онзи един момент, в който маца толкова време и накрая като не му хареса...и хоп всичко черно...хлъцнах...Изгледах цялата азбука. А вътре се съдържаха реплики като "Just do it", "Art Journaling is for Еveryone", "Not every page has to be а work of art".  Абе все реплики, които аз имах нужда да чуя, защото...ами защото нямах нужда да се отказвам...

И така, мили мои.... аз вече определено спирам да гоня съвършенството! Оставям това на тези, които го умеят. А аз започвам да гоня онази нирвана, при която омазана до лакти в боя и с усмивка до уши...ще грухтя от кеф!

Това беше момента, при който започна безпаметното мацане по моята страничка. Дали успях да я коригирам или напротив - да я влоша....не съм сигурна, но усмивката ми се върна....

После Ели ме направи Картичкофурия на седмицата. Наистина ли?...Моята ливада?!...Така получих още един важен урок. Този път с потупване по рамото. Трябва да си остана себе си. И онова детенце в мен да не го пускам да си отиде. Много ми е ценно :)

А вчера в журнала на Двете Елши прочетох и "Но в сърцето на арт журналинга е една арт терапия, зареждане с позитивни мисли и като цяло едно много лично пътуване и себеизразяване"...И реших, че е много вярно.

Слагам надпис на моята страничка и показвам при Картишочките. Може пък да насърча още някой, който да се осмели да екпериментира :)

,

Благодаря.