BRAVE

Здравейте, феички!

Да ви призная честно обичам, не...обожавам, когато Петя /ShMe/ задава предизвикателства! Не знам как го прави тази жена, но винаги успява да бръкне нейде дълбоко в душичката ми и да извади наяве неща, които или не съм подозирала, че са там...или безкрайно много ме карат да се забавлявам по детски и искрено! Предизвикателството и този месец при Картишочките зададено от нея не прави изключение :)

И така...първата ми асоциация, когато видях снимката от предизвикателството беше...Шотландия. Не знам защо ShMe смята, че червенокосковците са ирландци, но на мен повече ми приличат на шотландци :) Съответно, когато към асоциацията трябва да добавя и приказка...ами няма как да не ми изплува в главата червенокосата принцеса Мерида - една от любимите ми принцеси на Дисни. :)

Не знам дали съм споделяла с вас, но аз си имам двама племеника, които живеят на Острова. Много си ги обичам и някак е разбираемо, че повечето ми асоциации свързани със "Зад Ла Манша" са свързани с тях :) "Храбро сърце" пък беше първото 3D филмче, на което за първи път ги водих като леля и племеници...та винаги ще ми напомня за тях....

Надписът пък ми хрумна след една случка с тях, по повод на която си говорихме "Какво е всъщност да си смел?"...В началото на април те си бяха в България, а като са тук винаги е малък празник за мен. Един от дните ги водихме в Коколандия. За тези, които не са запознати това е детски парк в Борисовата градина с множество препятствия от типа "въжета опънати между дърветата", а обезопасяването е на алпинистки принцип. По-малкият е доста въодушевен от тия катерения - манава ги доста безстрашно и то по няколко пъти. Аз естествено гледам да ги окуражавам и в един момент се чух да казвам "Браво Жоро, много си смел!". По-големият е по-предпазлив и не се впуска току-така в рискови начинания, но пък е с такъв характер, че не обича да остава по-назад. Та явно не можеше то просто ей така той да не е смел като Жоро и докато се усетя вече беше позициониран до баткото да го връзва и той да се катери. Е, беше го ужасно страх...и страшно много му личеше...но се справи! Бавно, внимателно и на места със сълзи на очи....но се справи! На финала го посрещнах с репликата "Браво Любо, много си смел!". Жоро побърза да ми опонира "Но него го беше страх!" Отговорът ми беше: "Да, но смелостта не е липсата на страх.... "

И така се появи идеята за моята страничка. Естествено отне известно време докато я реализирам...но се надявам да са се харесали моите тайни и контрасти на ShMe :)

Благодаря ви за пореден път за вниманието!