Няма да крия, че
shMe с нейното предизвикателство при
Картичкофурии - КФП 167 ме докосна и развълнува. Даже това е много меко казано. Тя сякаш бръкна някъде дълбоко в мен, обърна ме с хастара навън и силно ме разтърси. Така, че нямаше как да не посъбера парченцата и да пробвам да се включа, макар да ми липсва нужното дар слово...дано не ви доскучае...
Когато видях предизвикателството си бях вкъщи. Онова другото вкъщи при мама и тате. А там... се чувствам много особено. Спомените там са много и не се побират само на един рафт, в шкаф или кутия - те са навсякъде...дори и във въздуха...
Зачудих се колко ли стара е най-старата картичка запазена в кутията със спомени. И когато я открих ...не се изненадах. Годината е 1989 и започва с " Честит 8-ми март! Мила ми сестричке..." :
Всъщност годината е без съществено значение. Те си изпращат подобни всяка година. Възможно е при леля ми да има и по-стара запазена. Замислих се всъщност колко важна и обединяваща за семейството и фамилията ми е обичта между тези две жени. Две сестри разделени за да учат в два различни края на България и в последствие омъжили се там...а днес децата им още по-разпилени не само из България, ами и извън нея. Колкото и да сме разпилени, обаче те двете някак си успяват на големите християнски празници и на рождените си дни /които са през август/ да ни съберат и да сме заедно. И това реално е причината женският празник да им остане единствения повод за изпращане на картички...
Трогателната историята на shMe ме накара да си спомня и за моите баба и дядо. Споменът ми за тях е свързан с къща, двор, много детски смях и игри. Като затворя очи и дори аромата мога да си спомня. И в съзнанието ми неминуемо изплува една реплика: "Мими, помниш ли как се катерехме по черешата на село?"... казана от моето братче. Помня....но уви този спомен не е запечатан от обектива, а само в душата ми. Но случайно или не в една друга кутия със спомени - онази с лексиконите, салфетките и картинките от дъвки, открих нещичко ...и ...ето резултата:
Посвещавам тази картичка на братско-сестринската обич... и на пътуванията....но онези пътувания, при които целта е да стигнеш до някой...а не до някъде....
Благодаря ти shMe...отново...за пореден път!
Ще включа картичката и в следните предизвикателства:
Забавлятелство Деветнадесето "Кашонено-картонена картичка" при Мър-Мяу -
Включвам се не само защото shMe там е и този месец вдъхновителка. Ами и защото картонено-кашоненото тагче и листчето на "docrafts" с надпис "memories" са ми спомен от нея. Много ценно подаръче, което ще си ползвам само за много специални проекти.
Тук приемат всичко стига да има пеперудка. Не знам дали ви прави впечатление, но аз вече боравя с дистрес /Благодаря, Ем!/ и използвам печати. Всъщност печата с пеперудката ми е абсолютно първия печат /Благодаря, Миги!/.
CMC#20 Flower Power / Магията на цветята
Тук се надявам моят опит за черешова клонка да отговаря на условието. Казвам опит, защото не е точно ръчно правена както ми се искаше, но напоследък научих доста за ръчно правените цветя и определено ще се старая да прилагам наученото повече /Благодаря, Валя!/
Craft Your Passion - Challenge 162 ~ Child's play
Добавям я и тук. Все пак отразява моето игриво детство и видях, че все още мога да се включа.
Постарах се в тази картичка да вложа много от най-новите ми спомени - онези свързани с вас картичкотворящите. Тези спомени тепърва ще събирам в много специална кутия...
Благодаря, мили хора!
