Тези от вас, с които съм имала удоволствието да се запозная знаят какъв е цвета на косата ми, но може би пред малко от вас съм споделяла каква всъщност е професията ми. Е, аз съм адвокат. Не ме питайте защо, но до скоро се притеснявах да споделям каква е професията ми сред хората споделящи моето хоби ...и обратно - стараех се да не споменавам какво е хобито ми сред колегите. Да знам...твърде русо от моя страна, защото в крайна сметка и гоблените ми, и картичките се харесват доста от колегите-юристи. А колко приятно изненадана бях като разбрах, че сред картичкофеите всъщност има колеги-юристи. Обещавам най-тържествено, че от тук нататък повече няма да разграничавам тези на пръв поглед много различни страни от моята същност, но абсолютно неразделна част от мен самата.
През юли тази година се навършват седем години от вписването ми в адвокатската колегия. Казват, че първите седем години са най-важните...та в духа на равносметката нямаше как да не се върна в мислите си към онова мое трудно начало в професията. А то неизменно е свързано с един конкретен човек, на който определено дължа много в професионален план. Не знам кое накара този човек да ми даде шанс...но смело мога да заявя, че той направи от русото момиченце - адвокат. За мен този човек е олицетворение на професията и е всичко онова, което трябва да бъде един адвокат. Всичко онова, което аз искам да съм като адвокат.
Спомням си онзи първи път, когато прекрачих прага на кантората му. Първото нещо, което грабна погледа ми беше богатата правна библиотека. Може би малцина ще ме разберат...още повече, че днес правно-информационните системи са изключително удобно нещо, но ровенето в том със съдебна практика носи едно особено усещане...един особен дух. Точно този дух се опитах да уловя в тази картичка...и надявам се да съм успяла, защото определено няма да мога да ви го предам с думи.
Символите на професията не са чак толкова много, но най-разпознаваемият определено е Темида. Освен библиотеката и богинята на правосъдието, разпечатах и една антична призовка от архивите на един окръжен съд в умален размер. Дистреснах ги с два цвята мастило и ги обгорих по краищата. Нямаше как да не добавя и една от най-емблематичните за нашата професия фрази на латински "Ius est ars aequi et boni". Това в превод ще рече "Правото е изкуство на справедливостта и доброто" /Въртя, суча и все се изкарвам човек на изкуството...дано не ми се обидят художниците/...
Как кламерите са свързани с професията мисля, че не е необходимо да обяснявам...но добавих ключетата като символ на доверието. Този човек ми даде ключ от кантората и пълен достъп до архива с делата почти веднага и абсолютно чистосърдечно. Определено бях впечатлена и естествено нямах друг избор освен да оправдая доверието.
Сигурно е излишно да казвам, че картичката заедно с бутилка хубав Траминер ще отидат точно при този човек като поздрав за рождения му ден и като мъничък израз на благодарността ми за това, че в онова мое трудно начало той ми подаде ръка...и до ден днешен не спира да ми удря по едно рамо.
Посвещавам тази картичка на приемствеността и уважението.
Ще включа картичката в следните предизвикателства:
КФП 173 "Професионална картичка" зададено от Te4eto - Предполагам, че не е нужно да споменавам колко много ме вдъхнови това предизвикателство. Благодаря!
CMC#23 Use Kraft Paper - Малко по-светлия картон в основата е крафт картон. Съвсем наскоро с изненада установих, че аз всъщност не си купувам тъмен картон. Не знам защо...правила съм го абсолютно несъзнателно. Тази картичка определено беше повод да поправя пропуска.
Crafty Friends - Challenge 4 "Use a Charm" - тук се включвам заради ключетата.
Благодаря за разбирането!
